Ирисът в парфюмерията е много специална и аристократична нотка. И макар в природата да цъфти през късната пролет, мисля, че ноември подхожда повече на сдържаната му меланхолия.
Много отличителен е този акорд. Може да има различни проявления – землист като полепнали с пръст грудки или пък мек и маслен, сух и прашен като шивашка креда или козметично пудрен и старовремски женствен. Може да има тъмни, хтонични аспекти, може и да сияе като златни прашинки във въздуха. Което и от лицата си да е решил да покаже обаче, присъствието му винаги се разпознава, а ирисовите парфюми са специфични, с едно леко хладно, леко високомерно излъчване и безупречна елегантност.
След всичко написано дотук може би се досещате, че ирисовите аромати (с малки изключения) не са част от моя гардероб. Възхищавам им се отдалече, върху други хора, нося ги понякога вкъщи, но нито цветовете им, нито излъчването са моите. Красотата им обаче е безспорна и запознанството си струва.
